(д)
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
да
Кой е органът/органите, отговарящи за изпълнението на мерките?
| Орган(и) по изпълнението
Прокурор/полиция
Каква е продължителността на мярката?
| Максимална продължителност
Ако делото все още е в досъдебна фаза:
- 1 година и 6 месеца за тежки престъпления, които се наказват с повече от 5 години лишаване от свобода.
- 8 месеца за всички останали случаи.
Ако делото вече е внесено в съда, мярката може да остане в сила до приключване на производството
Удължаване на срока на мярката
| Може ли да бъде продължена?
да
| От кого?
Съдът, който е издал първоначалното решение.
| За колко време?
Не е изрично регламентирано.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да
Може ли мярката да бъде обжалвана?
да (на кого↓)
Всички съдебни решения, с които се признава или отказва признаването на решение за налагане на надзорни мерки, могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд.
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
да
Кой е органът/органите, отговарящи за изпълнението на мерките?
| Орган(и) по изпълнението
Първоинстанционната прокуратура в района на обичайното местопребиваване на лицето, срещу което е издаден актът за налагане на мерки за процесуална принуда
Каква е продължителността на мярката?
| Максимална продължителност
Задържането в досъдебното производство е ограничено със срок.
За разлика от него, мерките, наложени при предварителното освобождаване, нямат конкретно определена максимална продължителност в законодателството. Обикновено те остават в сила до приключване на наказателното производство. Могат да продължат да действат докато делото е висящо.
Удължаване на срока на мярката
| Може ли да бъде продължена?
да
| От кого?
Прокурорът към съда, който е издал акта или на когото е подчинен разследващият орган, издал акта, представя на компетентните органи предложение за издаване на последващи актове относно вече наложените мерки за наблюдение, като взема предвид защитата на пострадалите и гражданите, както и опазването на обществения ред. Съдията-следовател, който е издал първоначалния акт, издава и последващия. Последващите актове могат да включват подновяване на първоначалния акт за налагане на мерки за процесуална принуда.
| За колко време?
Докато делото е висящо.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да (обяснение↓)
Прокурорът на съда, който е издал акта, или на когото е подчинен разследващият орган, издал акта, представя на компетентните органи (Съда или съдия-следователя) предложение за издаване на последващи актове относно вече наложените мерки за процесуална принуда, като взема предвид защитата на пострадалите и гражданите като цяло, както и опазването на обществения ред.
Съдът или съдията-следовател, който е постановил първоначалния акт, издава и последващия.
Последващите актове могат да включват изменение на мерките за процесуална принуда.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да (на кого↓)
Съгласно член 50 от Закон № 4307/2014 прокурорът по обичайното местопребиваване на заподозряното лице признава с постановление предадения му акт за налагане на мерки за процесуална принуда в срок от 20 работни дни от получаването му. Ако срещу решението е подадена жалба, срокът за признаване се удължава с още 20 работни дни.
Тъй като процедурата за горепосоченото обжалване не е предвидена в закон № 4307/2014, ще се прилага общата разпоредба на член 459 от НПК, съгласно която „всяко съмнение или възражение относно изпълнението на молба за съдебна помощ се решава от Апелативния съвет, който се произнася в осемдневен срок. Това решение може да бъде обжалвано от прокурора и от заподозрения.
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
да
Кой е органът/органите, отговарящи за изпълнението на мерките?
| Орган(и) по изпълнението
Съдията, който разглежда делото, ще следи за спазването в хода на производството в сътрудничество с правоприлагащите органи, като полицията (PSP) и националната републиканска гвардия (GNR).
В случай че има затруднения при прилагането или изпълнението на тази мярка поради непредвидени обстоятелства или практически трудности, съдията може да поиска съдействие от полицията и националната републиканска гвардия, за да наложи спазването на мярката.
Ако има жалба относно неспазването на мярката, съдът ще бъде уведомен за това.
Каква е продължителността на мярката?
| Максимална продължителност
Това зависи от фазата на процеса:
- С архивирането на разследването; или
- с връчването на постановлението за отказ от повдигане на обвинение; или
- с връчването на постановлението за отхвърляне на обвинителния акт; или
- с постановяването на оправдателна присъда, дори ако срещу нея е подадена жалба; или
- до прекратяването на мярката за процесуална принуд с произнасянето на окончателна обвързваща присъда
или когато изтече максималната законова продължителност:
- 8 месеца без обвинения
- 1 година и 4 месеца без официално повдигане на обвинение
- 2 години и 4 месеца без произнасяне на присъда от първоинстанционния съд
- 3 години без окончателно и обвързващо решение
Удължаване на срока на мярката
| Може ли да бъде продължена?
Да, но само ако условията, които са обосновали налагането на мярката, продължават да съществуват
| От кого?
Съдията, който е наложил мярката
| За колко време?
До момента, в който мярката за процесуална принуда е считана за необходима и пропорционална
Въпреки това, нейната продължителност е подчинена на максимален срок за всяка фаза на съдебното производство. След като този максимален срок изтече, мярката се погасява и вече не може да бъде прилагана на този етап от производството.
Въпреки това съгласно съдебната практика мярка за процесуална принуда, чийто срок е изтекъл поради достигане на максималната продължителност, може да бъде приложена отново по-късно в следващ етап от производството. Това е така, защото законът не налага един-единствен, непрекъснат срок за всяка мярка за процесуална принуда, а вместо това установява различни срокове в зависимост от процесуалния етап на делото.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да (обяснение↓)
Прокурорът и обвиняемият могат да поискат изменение на мярката за процесуална принуда поради развитието на делото.
Съдията трябва периодично да преразглежда мярката, за да се увери, че тя остава необходима и пропорционална.
Тя може да бъде променена в по-малко или по-рестриктивна мярка, при условие че промяната е обоснована и се основава на конкретното развитие на делото.
Може ли мярката да бъде обжалвана?
да (на кого↓)
Прокурорът или обвиняемият могат да обжалват решението пред йерархично по-висшестоящия съд.
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
да
Кой е органът/органите, отговарящи за изпълнението на мерките?
| Орган(и) по изпълнението
Национална полиция
Каква е продължителността на мярката?
| Максимална продължителност
Мерките остават в сила за времето на досъдебното или съдебното производство, докато прокурорът или съдията не решат друго. Не се прилага стриктен срок, но мерките трябва да съответстват на разумната продължителност на производството.
Удължаване на срока на мярката
| Може ли да бъде продължена?
да
| От кого?
Прокурори, съдии или съдилища
| За колко време?
Докато продължава делото, ако има сериозни основания за това.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да
Може ли мярката да бъде обжалвана?
да (на кого↓)
Ако мярката е наложена от прокурора по време на досъдебното производство – тя може да бъде обжалвана пред съдия от предварителната камара при съда, който ще разглежда делото по същество.
Ако мярката е наложена от съдията от предварителната камара или от съда в хода на съдебното производство – тя може да бъде обжалвана пред по-горестоящ съд.
задължение да се явява в определени часове пред определен орган
да
Кой е органът/органите, отговарящи за изпълнението на мерките?
| Орган(и) по изпълнението
Зависи от органа, пред който се докладва. В крайна сметка съдията или съдът ще трябва да бъде информиран за спазването или неспазването на мярката.
Каква е продължителността на мярката?
| Максимална продължителност
Задържането в досъдебното производство е ограничено във времето. Въпреки това мерките, приети по време на предварителното освобождаване (в заповедта за предварително освобождаване), нямат конкретен срок в законодателството; Това са предпазни мерки, които обикновено остават в сила, докато съдията или съдът прецени за необходимо, и могат да бъдат в сила до приключване на наказателното производство. Те могат да бъдат в сила докато делото е висящо.
Удължаване на срока на мярката
| Може ли да бъде продължена?
да
| От кого?
Съдиите или съдилищата, които са постановили акта за временно освобождаване на обвиняемия (който съдържа конкретната мярка) в рамките на наказателното производство.
| За колко време?
Докато делото е висящо.
Могат ли мерките да бъдат променени по време на досъдебната или съдебната фаза?
да (обяснение↓)
Заповедите за условно освобождаване (заедно със съдържащите се в тях мерки) могат да бъдат изменяни в хода на делото.
За да се даде съгласие за условно освобождаване под гаранция на лице, което е на свобода, или за утежняване на условията на вече договореното условно освобождаване чрез замяната му с лишаване от свобода или временно освобождаване под гаранция, ще е необходимо искане от прокуратурата или от някоя от обвиняващите страни.
Въпреки това, ако по мнение на съдията или съда са налице основания, той или тя ще пристъпи към издаване на разпореждане за изменение на обезпечителната мярка или дори за лишаване от свобода, ако разследваното лице или обвиняемият е на свобода, но трябва да призове в рамките на следващите 72 часа посоченото лице да се яви.
Когато съдията или съдът разбере, че е уместно да измени условното освобождаване при условия, които са по-благоприятни за лицето, спрямо което е наложена мярката, той или тя може да разпореди това по всяко време, служебно и без да се съобразява с искането на някоя от страните.
Може ли мярката да бъде обжалвана?
да (на кого↓)
Да, могат да се обжалват актове, с които се постановява, удължава или отказва условно освобождаване на разследваното лице или на обвиняемия (които могат да съдържат мерки за процесуална принуда спрямо условно освободеното лице).
Срещу актовете на разследващите магистрати или съдии може да се подаде жалба:
- Срещу всички актове на разследващия съдия може да се подаде жалба за преразглеждане
- и жалба (която се подава пред същия съдия или разследващ съдия, но се решава от компетентния висш съд).
Жалбата може да бъде подадена субсидиарно със средството за преразглеждане или отделно. В никакъв случай не е необходимо да се подава жалба за преразглеждане преди подаването на жалбата.
(следва се обичайната система за обжалване)

